катеринарина (Катя)
331 972
16 ene 2008, 16:22

Морско усещане 

  Poesía
751 0 23

 

Изпи последната глътка от себе си.

Реката тръгна на път към морето.

И скри свенливо в земята ръцете си.

Завлачи сини коси през полетата.

Над нея плакаха птици и облаци.

Сезони диви слънца прекатурваха.

На прага сив на блестящите солници

изпръхнал поглед приплъзна по полъха.

И синя кръв слакодкоструйна се вля

със  тиха кротост в морето лазурно.

А в този миг златен лъч светлина

крилете бели на чайка целуна.

И тази приказка вечно разказват

с шума си тайнствен вълните пенливи.

Че няма нийде любов по-голяма

от на реката, която се влива...

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??