Морско усещане
Изпи последната глътка от себе си.
Реката тръгна на път към морето.
И скри свенливо в земята ръцете си.
Завлачи сини коси през полетата.
Над нея плакаха птици и облаци.
Сезони диви слънца прекатурваха.
На прага сив на блестящите солници
изпръхнал поглед приплъзна по полъха.
И синя кръв слакодкоструйна се вля
със тиха кротост в морето лазурно.
А в този миг златен лъч светлина
крилете бели на чайка целуна.
И тази приказка вечно разказват
с шума си тайнствен вълните пенливи.
Че няма нийде любов по-голяма
от на реката, която се влива...
© Катя All rights reserved.
