20 jun 2020, 0:37

Морско утро

  Poesía
1.4K 6 15

Много рано е. Бавно изцежда се мрака

през голямото сито на лятното, нощно небе.

Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната

и краде тишината ми шумният звук на криле.

 

Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност .

По небето преливат цветове от солена дъга.

И това е навярно, една паралелна реалност.

С колко много фантазия и любов сътворен е света!

 

Не , не искам да тръгвам! Още рано е. Тук ще остана.

Ще изчакам на слънцето танца от огън и жар.

Ще погледам вълните с корони от захарна пяна,

за да стоплят сърцето ми - като дъх, като сън , като дар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...