2 jul 2021, 22:23

Моряци

  Poesía » Otra
403 0 0

Моряци

 

Ти бил ли си в морето

в едни безкрайни дни,

когато, общо взето,

Животът е – вълни?...

 

Когато бури вият

и мъкнат се мъгли,

и всеки миг стихия

се готви да влети́?...

 

Познал ли си тъгата

в носталгията там,

но взрян във Самотата,

взривил си нечий храм?...

 

А стар моряк да плаче

ти виждал ли си- как?...

Щом бурята го влачи

към хоризонт без бряг...

 

Ти бил ли си в морето

замръквал уморен,

а в бурята свирепа –

бил фарът загасе́н?...

 

Мечтал ли си да стигнеш

във урагана бряг

и с Бог да си намигнеш –

повярвал му, все пак?...

 

... Но бил ли си в морето,

когато затрептял

играе лъч по него,

а вятърът е спрял?...

 

Стоял ли си загледан

мечтателно натам –

в Безкрайността пред тебе

на стихнал Океан?...

 

Стоял ли си и в залеза

пред прага на нощта –

опиянен от хаоса

небесна светлина?...

 

В изящните просе́ки

на светещи вълни –

по лунните пътеки

вървял ли със дни?...

 

А вярвал ли си в чудото,

което предстои́,

в надбягването, лудото,

на морските вълни?...

 

Ти бил ли си на вахта,

когато във нощта

в душата ти се ражда –

копнеж по Вечността?...

 

И слиза от звездите

със огнена следа

една от тях самите –

с Повеля на Съдба!...

 

... А пък щастливо в края

от ужаса спасе́н –

ти търсил ли си „рая“

в запоя без проблем?...

 

... и то ли ще е тайната

(с жени и много ром),

че кръчмата – случайната

си осъзнал за дом...

 

02.07.2021. /Едно време в морето

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...