Моряци

Ти бил ли си в морето

в едни безкрайни дни,

когато, общо взето,

Животът е – вълни?...

Когато бури вият

и мъкнат се мъгли,

и всеки миг стихия

се готви да влети́?...

Познал ли си тъгата

в носталгията там,

но взрян във Самотата,

взривил си нечий храм?...

А стар моряк да плаче

ти виждал ли си- как?...

Щом бурята го влачи

към хоризонт без бряг...

Ти бил ли си в морето

замръквал уморен,

а в бурята свирепа –

бил фарът загасе́н?...

Мечтал ли си да стигнеш

във урагана бряг

и с Бог да си намигнеш –

повярвал му, все пак?...

... Но бил ли си в морето,

когато затрептял

играе лъч по него,

а вятърът е спрял?...

Стоял ли си загледан

мечтателно натам –

в Безкрайността пред тебе

на стихнал Океан?...

Стоял ли си и в залеза

пред прага на нощта –

опиянен от хаоса

небесна светлина?...

В изящните просе́ки

на светещи вълни –

по лунните пътеки

вървял ли със дни?...

А вярвал ли си в чудото,

което предстои́,

в надбягването, лудото,

на морските вълни?...

Ти бил ли си на вахта,

когато във нощта

в душата ти се ражда –

копнеж по Вечността?...

И слиза от звездите

със огнена следа

една от тях самите –

с Повеля на Съдба!...

... А пък щастливо в края

от ужаса спасе́н –

ти търсил ли си „рая“

в запоя без проблем?...

... и то ли ще е тайната

(с жени и много ром),

че кръчмата – случайната –

си осъзнал за дом...

02.07.2021. /Едно време в морето