30 jul 2014, 15:32

Моряците

  Poesía » Otra
500 0 2

 

 

Моряците

 

Живот откакто има на Земята

морето монотонно шумоли

и все така над него вее вятър,

и все така го дипли на вълни...

 

Мъже откакто има под платната

и Времето забързано тече,

тях все към непознатото, нататък

морето неизменно ги влече,

 

но винаги обратно ги завръща

магията на родни брегове,

където непознати ги прегръщат

порасналите техни синове...

 

И те отплават вече под платната,

а старите остават у дома

с легенди за онази непозната

и липсваща на картите земя,

 

там дето са жените полуголи

и страстно всеотдайни в любовта,

а залезните слънчеви огньове

горят с невероятна красота...

 

... И вечер в кръчмите, в страни далечни

пътуват те по земното кълбо...

... Моряците, моряците са вечни,

но вечно е и тяхното тегло!...

 

Коста Качев,

05.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...