Моряците

30 июл. 2014 г., 15:32

Поэзия » Другая

280 0 2

Моряците

Живот откакто има на Земята

морето монотонно шумоли

и все така над него вее вятър,

и все така го дипли на вълни...

Мъже откакто има под платната

и Времето забързано тече,

тях все към непознатото, нататък

морето неизменно ги влече,

но винаги обратно ги завръща

магията на родни брегове,

където непознати ги прегръщат

порасналите техни синове...

И те отплават вече под платната,

а старите остават у дома

с легенди за онази непозната

и липсваща на картите земя,

там дето са жените полуголи

и страстно всеотдайни в любовта,

а залезните слънчеви огньове

горят с невероятна красота...

... И вечер в кръчмите, в страни далечни

пътуват те по земното кълбо...

... Моряците, моряците са вечни,

но вечно е и тяхното тегло!...

Коста Качев,

05.07.2014.