Моряците
Моряците
Живот откакто има на Земята
морето монотонно шумоли
и все така над него вее вятър,
и все така го дипли на вълни...
Мъже откакто има под платната
и Времето забързано тече,
тях все към непознатото, нататък
морето неизменно ги влече,
но винаги обратно ги завръща
магията на родни брегове,
където непознати ги прегръщат
порасналите техни синове...
И те отплават вече под платната,
а старите остават у дома
с легенди за онази непозната
и липсваща на картите земя,
там дето са жените полуголи
и страстно всеотдайни в любовта,
а залезните слънчеви огньове
горят с невероятна красота...
... И вечер в кръчмите, в страни далечни
пътуват те по земното кълбо...
... Моряците, моряците са вечни,
но вечно е и тяхното тегло!...
Коста Качев,
05.07.2014.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
