15 dic 2016, 18:50

Моряшката любов 

  Poesía » De amor
235 0 3

Кога си слязъл на брега, моряко,

и в цели дни, и вèчерите яко

прегръщаш тайната любов безгрижен?

Живота си живееш непрестижен...

 

Сега престоят на брега ти свършва

и цялата любов ти се прекършва.

Сбогуваш се, приятелю, със нея

и с болката, останала на кея.

 

Едно сърце с очите те изпраща

и мъката за гърлото го хваща.

То знае: няма да те види вече

и споменът остава надалече...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Еси!
    Благодаря, Силвия! Радвам се, че харесвате и на оценките ,разбира се!
    Желая ви хубав творчески ден!
  • Носталгично и красиво!
  • Винаги е удоволствие да те чета, Никола. Поздравления за поредното силно и докосващо стихотворение! Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??