Кога си слязъл на брега, моряко,
и в цели дни, и вèчерите яко
прегръщаш тайната любов безгрижен?
Живота си живееш непрестижен...
Сега престоят на брега ти свършва
и цялата любов ти се прекършва.
Сбогуваш се, приятелю, със нея
и с болката, останала на кея.
Едно сърце с очите те изпраща
и мъката за гърлото го хваща.
То знае: няма да те види вече
и споменът остава надалече...
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
