5 oct 2019, 13:26  

Моряшки поздрав накрай света

  Poesía » Otra
2.1K 0 0

Щастливо мое море, щастливо пътуване,

пак се връщам при теб.

Пазиш ли спомена за нашето вчера

в моряшкия поздрав?

Приканващ е лунният изглед на стария кораб

и екипажът – в готовност.

 

Моряците търсим победи в твоите води,

далече от пристан и бряг.

Този път аз съм на вахта, този път аз съм наред,

познаваш ме, мое море.

Тръгвам с ведро лице, а просторът пред мен

загатва привикнала опасност.

 

Отминалите бури тежат като оловна

котва на нозете.

Но обратите, с които ни дари животът,

вещаят щедра отплата.

Всеки дрейф е шанс, а всяко утро

ни приканва с взаимност.

 

Щастливо мое мое, щастливо пътуване,

пак се връщам при теб.

Признавам, че нашата любов е безгранично голяма

дори и в беди.

Тя ни пази в тихи заслони, а в чужди земи –

отвръща с щедрост.

 

 

С благодарност на поета Симеон Аспарухов, който като учител ме наставляваше да пазя своите основания, емоции, добри думи и усещания за завръщане, без които не може да се тръгне надалеч!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...