Щастливо мое море, щастливо пътуване,
пак се връщам при теб.
Пазиш ли спомена за нашето вчера
в моряшкия поздрав?
Приканващ е лунният изглед на стария кораб
и екипажът – в готовност.
Моряците търсим победи в твоите води,
далече от пристан и бряг.
Този път аз съм на вахта, този път аз съм наред,
познаваш ме, мое море.
Тръгвам с ведро лице, а просторът пред мен
загатва привикнала опасност.
Отминалите бури тежат като оловна
котва на нозете.
Но обратите, с които ни дари животът,
вещаят щедра отплата.
Всеки дрейф е шанс, а всяко утро
ни приканва с взаимност.
Щастливо мое мое, щастливо пътуване,
пак се връщам при теб.
Признавам, че нашата любов е безгранично голяма
дори и в беди.
Тя ни пази в тихи заслони, а в чужди земи –
отвръща с щедрост.
С благодарност на поета Симеон Аспарухов, който като учител ме наставляваше да пазя своите основания, емоции, добри думи и усещания за завръщане, без които не може да се тръгне надалеч!!!
© Мария Всички права запазени