Щастливо мое море, щастливо пътуване,

пак се връщам при теб.

Пазиш ли спомена за нашето вчера

в моряшкия поздрав?

Приканващ е лунният изглед на стария кораб

и екипажът – в готовност.

Моряците търсим победи в твоите води,

далече от пристан и бряг.

Този път аз съм на вахта, този път аз съм наред,

познаваш ме, мое море.

Тръгвам с ведро лице, а просторът пред мен

загатва привикнала опасност.

Отминалите бури тежат като оловна

котва на нозете.

Но обратите, с които ни дари животът,

вещаят щедра отплата.

Всеки дрейф е шанс, а всяко утро

ни приканва с взаимност.

Щастливо мое мое, щастливо пътуване,

пак се връщам при теб.

Признавам, че нашата любов е безгранично голяма

дори и в беди.

Тя ни пази в тихи заслони, а в чужди земи –

отвръща с щедрост.

С благодарност на поета Симеон Аспарухов, който като учител ме наставляваше да пазя своите основания, емоции, добри думи и усещания за завръщане, без които не може да се тръгне надалеч!!!