Мост

Poesía » Civil

871 0 1

МОСТ

пуста есенна пътека в безкрая се извива

сам ще я премина в бягство врекъл се

да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих

изпречи ми се свят в пропаст сгушен

малки човечета погълнати от крива магистрала

на тесногръдието, робове - бързат опиянени от алчност

не намерих птица от хартия с твоето име на нея

но намерих скрито цвете стъпкано в твоята душа

бяла тиха мъгла го покрила във вечността

като на дете любовта си дадох за да

се превърне цветето безлично в мост

пропастта покрил - сам ще го премина

да остана врекъл се теб да обичам зарекъл се

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0