МОСТ

пуста есенна пътека в безкрая се извива

сам ще я премина в бягство врекъл се

да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих

изпречи ми се свят в пропаст сгушен

малки човечета погълнати от крива магистрала

на тесногръдието, робове - бързат опиянени от алчност

не намерих птица от хартия с твоето име на нея

но намерих скрито цвете стъпкано в твоята душа

бяла тиха мъгла го покрила във вечността

като на дете любовта си дадох за да

се превърне цветето безлично в мост

пропастта покрил - сам ще го премина

да остана врекъл се теб да обичам зарекъл се