5 may 2007, 20:36

Мост от вечност

  Poesía
738 0 5
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Треперещи ръце...
капки дъжд събират...
В очите огън гори...

Прокарваш днес ръка
по мостове покрити...
единствено с... ръжда.

Да спре дъжда...
Сърцето ти желае,
уморено от прохлада.

Пепел... вече събираш
в ръжда се дави денят.
Нима тъгата избираш...

Последна крачка направи,
но уверена да бъде тя...
Мост от вечност издигни

... и от прахта се изправи
През него премини...
... за всичко забрави.

Единствено себе си...

... от днес...
... бъди


  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Единствено себе си бъди, на живота усмивка подари,а мостът е с начало и край, от другата страна посрещни истинският Аз.

  • Не зная какво да кажа...!!!
    Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ...!!!
    Благодаря ти, Пламен за посвещението което си написал!
    Ако тези думи ти се струват малко изтъркани, ще ти кажа, че това което усетих в сърцето си не може да се опише и с най-силните думи!!!
    Този мост, аз наистина го бях забравила! А сега си мисля, че с това което оставяме тука и по белите листи, това ще бъде истинския ,,мост от вечност''. Всеки рано или късно стига до тези мостове, но когато стигне твоя мост, би тръгнал щастлив по моя последен мост!!!
    Ако не беше писал, към кой е адресирано това посвещение, аз бих написала, че е прекрасно, но сега бих казала само ,,то е за мен''!
    А това е по-вече от прекрасно!!! Благодаря!
  • Чудесен стих си посветил!!!
    Поздрави за Ани и за теб!!!
  • Браво!
    Много силно е написаното!
  • Хубаво посвещение, за прекрасен човек!
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....