May 5, 2007, 8:36 PM

Мост от вечност

  Poetry
735 0 5
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Треперещи ръце...
капки дъжд събират...
В очите огън гори...

Прокарваш днес ръка
по мостове покрити...
единствено с... ръжда.

Да спре дъжда...
Сърцето ти желае,
уморено от прохлада.

Пепел... вече събираш
в ръжда се дави денят.
Нима тъгата избираш...

Последна крачка направи,
но уверена да бъде тя...
Мост от вечност издигни

... и от прахта се изправи
През него премини...
... за всичко забрави.

Единствено себе си...

... от днес...
... бъди


  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Единствено себе си бъди, на живота усмивка подари,а мостът е с начало и край, от другата страна посрещни истинският Аз.

  • Не зная какво да кажа...!!!
    Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ...!!!
    Благодаря ти, Пламен за посвещението което си написал!
    Ако тези думи ти се струват малко изтъркани, ще ти кажа, че това което усетих в сърцето си не може да се опише и с най-силните думи!!!
    Този мост, аз наистина го бях забравила! А сега си мисля, че с това което оставяме тука и по белите листи, това ще бъде истинския ,,мост от вечност''. Всеки рано или късно стига до тези мостове, но когато стигне твоя мост, би тръгнал щастлив по моя последен мост!!!
    Ако не беше писал, към кой е адресирано това посвещение, аз бих написала, че е прекрасно, но сега бих казала само ,,то е за мен''!
    А това е по-вече от прекрасно!!! Благодаря!
  • Чудесен стих си посветил!!!
    Поздрави за Ани и за теб!!!
  • Браво!
    Много силно е написаното!
  • Хубаво посвещение, за прекрасен човек!
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...