5 мая 2007 г., 20:36

Мост от вечност

740 0 5
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Треперещи ръце...
капки дъжд събират...
В очите огън гори...

Прокарваш днес ръка
по мостове покрити...
единствено с... ръжда.

Да спре дъжда...
Сърцето ти желае,
уморено от прохлада.

Пепел... вече събираш
в ръжда се дави денят.
Нима тъгата избираш...

Последна крачка направи,
но уверена да бъде тя...
Мост от вечност издигни

... и от прахта се изправи
През него премини...
... за всичко забрави.

Единствено себе си...

... от днес...
... бъди


  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено себе си бъди, на живота усмивка подари,а мостът е с начало и край, от другата страна посрещни истинският Аз.

  • Не зная какво да кажа...!!!
    Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ...!!!
    Благодаря ти, Пламен за посвещението което си написал!
    Ако тези думи ти се струват малко изтъркани, ще ти кажа, че това което усетих в сърцето си не може да се опише и с най-силните думи!!!
    Този мост, аз наистина го бях забравила! А сега си мисля, че с това което оставяме тука и по белите листи, това ще бъде истинския ,,мост от вечност''. Всеки рано или късно стига до тези мостове, но когато стигне твоя мост, би тръгнал щастлив по моя последен мост!!!
    Ако не беше писал, към кой е адресирано това посвещение, аз бих написала, че е прекрасно, но сега бих казала само ,,то е за мен''!
    А това е по-вече от прекрасно!!! Благодаря!
  • Чудесен стих си посветил!!!
    Поздрави за Ани и за теб!!!
  • Браво!
    Много силно е написаното!
  • Хубаво посвещение, за прекрасен човек!
    Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...