5 мая 2007 г., 20:36

Мост от вечност

742 0 5
посвещавам го на "Aneta_kz (Анета Джурова)"

Треперещи ръце...
капки дъжд събират...
В очите огън гори...

Прокарваш днес ръка
по мостове покрити...
единствено с... ръжда.

Да спре дъжда...
Сърцето ти желае,
уморено от прохлада.

Пепел... вече събираш
в ръжда се дави денят.
Нима тъгата избираш...

Последна крачка направи,
но уверена да бъде тя...
Мост от вечност издигни

... и от прахта се изправи
През него премини...
... за всичко забрави.

Единствено себе си...

... от днес...
... бъди


  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Единствено себе си бъди, на живота усмивка подари,а мостът е с начало и край, от другата страна посрещни истинският Аз.

  • Не зная какво да кажа...!!!
    Освен едно голямо БЛАГОДАРЯ...!!!
    Благодаря ти, Пламен за посвещението което си написал!
    Ако тези думи ти се струват малко изтъркани, ще ти кажа, че това което усетих в сърцето си не може да се опише и с най-силните думи!!!
    Този мост, аз наистина го бях забравила! А сега си мисля, че с това което оставяме тука и по белите листи, това ще бъде истинския ,,мост от вечност''. Всеки рано или късно стига до тези мостове, но когато стигне твоя мост, би тръгнал щастлив по моя последен мост!!!
    Ако не беше писал, към кой е адресирано това посвещение, аз бих написала, че е прекрасно, но сега бих казала само ,,то е за мен''!
    А това е по-вече от прекрасно!!! Благодаря!
  • Чудесен стих си посветил!!!
    Поздрави за Ани и за теб!!!
  • Браво!
    Много силно е написаното!
  • Хубаво посвещение, за прекрасен човек!
    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...