21 jul 2009, 9:13

Мостовете на надеждата

652 0 4

мостовете на надеждата

не се прекъсват никога

единствено смъртта

ги прави недостъпни

временно

до следващо пробуждане

когато в ново тяло

с натрупан земен опит

се втурваш да прескочиш

страха от неизвестното

раздиран от съмнения

но пак до болка честен

с въпросите във шепи

подирил откровение

отново си ударен

в стена от лицемерие

но сила имаш в повече

да се изправиш стенейки

и да направиш крачка

към друго измерение

ключът е скрит в прозрение

че всички тук сме

временно

и между два живота в пауза

отвъд житейските реалности

почиваме единствено

надеждата запазвайки

~~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...