Jul 21, 2009, 9:13 AM

Мостовете на надеждата 

  Poetry » Phylosophy
478 0 4

мостовете на надеждата

не се прекъсват никога

единствено смъртта

ги прави недостъпни

временно

до следващо пробуждане

когато в ново тяло

с натрупан земен опит

се втурваш да прескочиш

страха от неизвестното

раздиран от съмнения

но пак до болка честен

с въпросите във шепи

подирил откровение

отново си ударен

в стена от лицемерие

но сила имаш в повече

да се изправиш стенейки

и да направиш крачка

към друго измерение

ключът е скрит в прозрение

че всички тук сме

временно

и между два живота в пауза

отвъд житейските реалности

почиваме единствено

надеждата запазвайки

~~

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??