Мостовете на надеждата
мостовете на надеждата
не се прекъсват никога
единствено смъртта
ги прави недостъпни
временно
до следващо пробуждане
когато в ново тяло
с натрупан земен опит
се втурваш да прескочиш
страха от неизвестното
раздиран от съмнения
но пак до болка честен
с въпросите във шепи
подирил откровение
отново си ударен
в стена от лицемерие
но сила имаш в повече
да се изправиш стенейки
и да направиш крачка
към друго измерение
ключът е скрит в прозрение
че всички тук сме
временно
и между два живота в пауза
отвъд житейските реалности
почиваме единствено
надеждата запазвайки
~~
© Елица Георгиева All rights reserved.
