Мосю Жустú
На възраст зряла над шестдесетте
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú, по именú Едгàр,
копчал гащú, навън от писуар.
Той бил тъй объл, даже кръгловат
и сам изпълвал своя собствен свят
с храна и вино, тук-таме с жени,
с доволство си отглеждал тлъстини,
растял на ширина и на корем,
но все таки останал си ерген.
Отдавна бил във своя професú
му носела престижност и пари,
той съдел браконери и крадци
и във затвор държал ги с месецú.
А после във спокойност си живял
и по причина таз – надебелял
и стаичката му на мирови
едва не го побирала дори!
Той бивал твърде строг и справедлив
и някак да се каже срамежлив,
но за респект едните му веждú
повдигнати нагоре все били.
Веднъж при него в свойта нищета
мадам Жоржет разстроена дошла,
тя плачела, подсмърчала сълзи,
таман решил да я успокои,
забол очи в един разхвърлян бюст,
познал в негó жената на Огюст.
- Ви моля, приберете си гърди!
Не бива тъй пред мен да се седи!
Аз вече твърде стар, но в мон гащú
и тленното събужда се дори!!!
- Аз иска много да се извини,
но мен гарсони взели ми пари,
останала във бедност и сама
и гащи да си купи не могла!!!
Ви моля, намерете ги изцяло,
такъв позор шато не е видяло!!!
След нея притърчал мосю Анри -
живеел сам в две стаи със кухнú
и някаква мамзел невинна, бяла
в съседство там натресла му се цяла.
И той изгубил крехкия си сън,
не смеел да покаже се навън,
защото толкоз много му личало,
че не удържа грешното си тяло.
Да дойдел във мезон мосю Жустú
и строго някак да предупреди,
че по жарсе тя виси и простира
и никак не оставя го на мира.
Жусти дошъл – повдигнал, смъкнал вежди
и се простил със всякакви надежди,
мамзел такава хубава била
“Ми нека да простира”, му казá!
Последвала мадам дьо Жарденú -
дошла да се оплаче по сютрú,
че из градина нещо ù вилняло
и всичките аспержи ù изяло,
оставило ù стъпки във лехи -
Жусти да дойдел да ги различи.
Тогава хванал чанти и лупú
и във градина ù се надюпú.
Сумтял, въздишал, пъшкал и сумтял
и цялата градина изорал,
намерил само своите следи –
такъв невероятен бил Жустú...
и със перчем, тъй бял от грехове,
мосю Жустú, по именú Едгàр,
копчал гащú, навън от писуар.
Той бил тъй объл, даже кръгловат
и сам изпълвал своя собствен свят
с храна и вино, тук-таме с жени,
с доволство си отглеждал тлъстини,
растял на ширина и на корем,
но все таки останал си ерген.
Отдавна бил във своя професú
му носела престижност и пари,
той съдел браконери и крадци
и във затвор държал ги с месецú.
А после във спокойност си живял
и по причина таз – надебелял
и стаичката му на мирови
едва не го побирала дори!
Той бивал твърде строг и справедлив
и някак да се каже срамежлив,
но за респект едните му веждú
повдигнати нагоре все били.
Веднъж при него в свойта нищета
мадам Жоржет разстроена дошла,
тя плачела, подсмърчала сълзи,
таман решил да я успокои,
забол очи в един разхвърлян бюст,
познал в негó жената на Огюст.
- Ви моля, приберете си гърди!
Не бива тъй пред мен да се седи!
Аз вече твърде стар, но в мон гащú
и тленното събужда се дори!!!
- Аз иска много да се извини,
но мен гарсони взели ми пари,
останала във бедност и сама
и гащи да си купи не могла!!!
Ви моля, намерете ги изцяло,
такъв позор шато не е видяло!!!
След нея притърчал мосю Анри -
живеел сам в две стаи със кухнú
и някаква мамзел невинна, бяла
в съседство там натресла му се цяла.
И той изгубил крехкия си сън,
не смеел да покаже се навън,
защото толкоз много му личало,
че не удържа грешното си тяло.
Да дойдел във мезон мосю Жустú
и строго някак да предупреди,
че по жарсе тя виси и простира
и никак не оставя го на мира.
Жусти дошъл – повдигнал, смъкнал вежди
и се простил със всякакви надежди,
мамзел такава хубава била
“Ми нека да простира”, му казá!
Последвала мадам дьо Жарденú -
дошла да се оплаче по сютрú,
че из градина нещо ù вилняло
и всичките аспержи ù изяло,
оставило ù стъпки във лехи -
Жусти да дойдел да ги различи.
Тогава хванал чанти и лупú
и във градина ù се надюпú.
Сумтял, въздишал, пъшкал и сумтял
и цялата градина изорал,
намерил само своите следи –
такъв невероятен бил Жустú...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Стойте си все така усмихнати 
