6 nov 2009, 16:21

Мотив за пътя

935 0 4

 

 

 

Мотив  за  пътя

 

Човек по името  се помни!

По делата  съдим как  гори! 

Вдигни челото  и   готово,

стъпчица  една сега   стори.

 

По  пътя има  стъпки  много.

По   тях   ще   крачиш   не   сама..

Не се осъждай  твърде  строго

в  ръце  хвани   своята  съдба.

 

Тя,  съдбата   все   се мае.

Изпреварват я мечтите май.

Не   иска само да се трае

на  всяка мъка идва край.

 

С усмивката си  тъй чаровна

ще отвориш   хиляди  врати.

С чара  на   дамата придворна

светът   край  тебе ще  се върти!

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих. Но интересно защо някак прощално ми звучи и ме натъжава.
  • Поздрав за хубавият стих!
  • Един човек попитал Бог : - Господи,като се обърна по пътя си назад ,виждам твоите стъпки редом до мойте.Но не разбирам, защо когато ми е било най-трудно твоите стъпки ги няма? Тогава Бог му отвърнал : - Бях с теб и те носих на ръце !...
    ---------------------------------------------------------------------

    Твоите стъпки ми напомниха тази мъдрост
    Поздрав за стиха
  • Пишете много добре.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...