14 feb 2009, 20:56

Моя истина 

  Poesía
502 0 1

Защо ли трябва да боли

така жестоко

от чувствата връхлитащи ме,

като ураган?

Защо ли и обичам,

и ранявам,

застанала пред портите

на този храм?

Не знаеш как боли ме нощем,

когато ме докосваш във съня.

И после си отиваш тихо,

тъй както появява се денят.

Какво, че стичат се сълзите

и изгаря болката гърдите?

Ти, приказка красива и мечтана,

тъй и недокосната остана.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е истината за една неосъществена виртуална любов.
Propuestas
: ??:??