14.02.2009 г., 20:56 ч.

Моя истина 

  Поезия
503 0 1

Защо ли трябва да боли

така жестоко

от чувствата връхлитащи ме,

като ураган?

Защо ли и обичам,

и ранявам,

застанала пред портите

на този храм?

Не знаеш как боли ме нощем,

когато ме докосваш във съня.

И после си отиваш тихо,

тъй както появява се денят.

Какво, че стичат се сълзите

и изгаря болката гърдите?

Ти, приказка красива и мечтана,

тъй и недокосната остана.

© Таня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е истината за една неосъществена виртуална любов.
Предложения
: ??:??