Моя истина
605
0
1
Защо ли трябва да боли
така жестоко
от чувствата връхлитащи ме,
като ураган?
Защо ли и обичам,
и ранявам,
застанала пред портите
на този храм?
Не знаеш как боли ме нощем,
когато ме докосваш във съня.
И после си отиваш тихо,
тъй както появява се денят.
Какво, че стичат се сълзите
и изгаря болката гърдите?
Ти, приказка красива и мечтана,
тъй и недокосната остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
