Моя майко, Българийо клета

5 jul 2016, 9:46

Poesía » Odas y poemas

548 1 2

Взеха ти горите и реките.
Взеха твоите макови поля.
Зейнаха до кръв котловините.
Пуста стене Дунав-равнина.

Скършиха комините ти топли.
Вият гладни твоите деца.
Свиха те като една банкнота в джоба
алчни пръсти, хора без сърца.

Взеха твоето минало геройско
и мира на днешния ти ден.
Утрешния - смут и безпокойство.

Ала ти си жива още...
В мен.

Свята и красива си в душите ни!
Още си, каквато всъщност си!
Възродена утре - си в мечтите ни.
Но опустошена днес,
уви...

Стъпвам плахо.
Звънват ти камбаните.
Знам, че има още смисъл.
Знам.
Бог да те избави от тираните!

Паля свещ

с молитва

в твоя храм.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Деница (Деница Ангелова)

2016-11-17T17:36:12+02:00

Благодаря ти, Христо! Това е начинът, по който аз чувствам нещата наистина. Пиша често за България, защото я обичам. Много. Пиша за любовта във всичките и измерения. Защото тя е искрата, смисълът, радостта. Благодаря ти отново - за това, че разбираш тази любов.
ico1_all (Христо Паничаров)

2016-11-17T16:41:32+02:00

Много силно и с много струяща болка си го написала Дени, записах го в любими без колебание. Странно ми е само защо няма други отзиви.