Моя майко, Българийо клета
Взеха ти горите и реките.
Взеха твоите макови поля.
Зейнаха до кръв котловините.
Пуста стене Дунав-равнина.
Скършиха комините ти топли.
Вият гладни твоите деца.
Свиха те като една банкнота в джоба
алчни пръсти, хора без сърца.
Взеха твоето минало геройско
и мира на днешния ти ден.
Утрешния - смут и безпокойство.
Ала ти си жива още...
В мен.
Свята и красива си в душите ни!
Още си, каквато всъщност си!
Възродена утре - си в мечтите ни.
Но опустошена днес,
уви...
Стъпвам плахо.
Звънват ти камбаните.
Знам, че има още смисъл.
Знам.
Бог да те избави от тираните!
Паля свещ
с молитва
в твоя храм.
© Деница Ангелова All rights reserved.
