Моя майко, Българийо клета
Взеха ти горите и реките.
Взеха твоите макови поля.
Зейнаха до кръв котловините.
Пуста стене Дунав-равнина.
Скършиха комините ти топли.
Вият гладни твоите деца.
Свиха те като една банкнота в джоба
алчни пръсти, хора без сърца.
Взеха твоето минало геройско
и мира на днешния ти ден.
Утрешния - смут и безпокойство.
Ала ти си жива още...
В мен.
Свята и красива си в душите ни!
Още си, каквато всъщност си!
Възродена утре - си в мечтите ни.
Но опустошена днес,
уви...
Стъпвам плахо.
Звънват ти камбаните.
Знам, че има още смисъл.
Знам.
Бог да те избави от тираните!
Паля свещ
с молитва
в твоя храм.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Христо! Това е начинът, по който аз чувствам нещата наистина. Пиша често за България, защото я обичам. Много. Пиша за любовта във всичките и измерения. Защото тя е искрата, смисълът, радостта. Благодаря ти отново - за това, че разбираш тази любов.
-
Много силно и с много струяща болка си го написала Дени, записах го в любими без колебание. Странно ми е само защо няма други отзиви.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
