14 ago 2007, 17:18

Моя младост 

  Poesía
675 0 3

Не си отивай, моя младост,
не ме оставяй в този
грозен свят!
На тази болка моята душа
недей подлага!
Аз искам пак да вярвам
в онази - чистата любов.
Да тичам в росните ливади,
в потока хладен да се потопя.
И като нявгаq с моите другари
да срешам с радост пролетта.
Не ме оставяй да потъна в
мръсотията и в калта!
Аз искам в мене да запазя
детето, с вечната усмивка на уста...

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е да пазиш детето у себе си.
    Когато си отиде от нас идва краят.
    Много ме развълнува и замисли.С много обич.
  • Колкото по-дълго съхраниш детето в себе си, толкова по-дълго ще може да се предпазиш от негативите на ежедневието!!! Хубав стих.
  • Запази го, има защо!
    Браво, Меги!
Propuestas
: ??:??