14 ago 2007, 17:18

Моя младост

  Poesía
925 0 3

Не си отивай, моя младост,
не ме оставяй в този
грозен свят!
На тази болка моята душа
недей подлага!
Аз искам пак да вярвам
в онази - чистата любов.
Да тичам в росните ливади,
в потока хладен да се потопя.
И като нявгаq с моите другари
да срешам с радост пролетта.
Не ме оставяй да потъна в
мръсотията и в калта!
Аз искам в мене да запазя
детето, с вечната усмивка на уста...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е да пазиш детето у себе си.
    Когато си отиде от нас идва краят.
    Много ме развълнува и замисли.С много обич.
  • Колкото по-дълго съхраниш детето в себе си, толкова по-дълго ще може да се предпазиш от негативите на ежедневието!!! Хубав стих.
  • Запази го, има защо!
    Браво, Меги!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...