Не си отивай, моя младост,
не ме оставяй в този
грозен свят!
На тази болка моята душа
недей подлага!
Аз искам пак да вярвам
в онази - чистата любов.
Да тичам в росните ливади,
в потока хладен да се потопя.
И като нявгаq с моите другари
да срешам с радост пролетта.
Не ме оставяй да потъна в
мръсотията и в калта!
Аз искам в мене да запазя
детето, с вечната усмивка на уста...
© Меги Ризова Todos los derechos reservados
Когато си отиде от нас идва краят.
Много ме развълнува и замисли.С много обич.