14 авг. 2007 г., 17:18

Моя младост

Поэзия

927 0 3

Не си отивай, моя младост,
не ме оставяй в този
грозен свят!
На тази болка моята душа
недей подлага!
Аз искам пак да вярвам
в онази - чистата любов.
Да тичам в росните ливади,
в потока хладен да се потопя.
И като нявгаq с моите другари
да срешам с радост пролетта.
Не ме оставяй да потъна в
мръсотията и в калта!
Аз искам в мене да запазя
детето, с вечната усмивка на уста...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е да пазиш детето у себе си.
Когато си отиде от нас идва краят.
Много ме развълнува и замисли.С много обич.

2007-11-12T19:15:38+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Колкото по-дълго съхраниш детето в себе си, толкова по-дълго ще може да се предпазиш от негативите на ежедневието!!! Хубав стих.

2007-08-14T19:05:21+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Запази го, има защо!
Браво, Меги!

2007-08-14T18:38:41+03:00