Не ти ли омръзна да чакаш,
да срещаш, да изпращаш часовете?
И вечно все сама във здрача.
Не искаш ли да чакаме и двете?
Не искаш ли? Чуй, някой плаче!
Но за какво ли в този час,
когато будни сме във здрача
само моят прозорец и аз.
Само моят прозорец и аз
в тишината стоим все сами.
Само моят прозорец и аз...
Моя нощ, ти кога ще заспиш?