Не ти ли омръзна да чакаш,
да срещаш, да изпращаш часовете?
И вечно все сама във здрача.
Не искаш ли да чакаме и двете?
Не искаш ли? Чуй, някой плаче!
Но за какво ли в този час,
когато будни сме във здрача
само моят прозорец и аз.
Само моят прозорец и аз
в тишината стоим все сами.
Само моят прозорец и аз...
Моя нощ, ти кога ще заспиш?
© Роза Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
