Не ти ли омръзна да чакаш,
да срещаш, да изпращаш часовете?
И вечно все сама във здрача.
Не искаш ли да чакаме и двете?
Не искаш ли? Чуй, някой плаче!
Но за какво ли в този час,
когато будни сме във здрача
само моят прозорец и аз.
Само моят прозорец и аз
в тишината стоим все сами.
Само моят прозорец и аз...
Моя нощ, ти кога ще заспиш?
© Роза Василева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
