Моя обич
Моя обич, мое слънце –
в мен, в сърцето гряло,
не ми трябва и не търся
друго огледало.
В тебе аз да се оглеждам
от зори до заник –
все копнея и жадувам
вечния ни празник...
Посрещни ме, приеми ме,
мъко моя сладка!
Като с вино упои ме!
Младостта е кратка.
С тебе искам да заспивам -
нека дните тичат!
Във букет ще ги събирам
и ще те обичам...
© Стойна Димова Todos los derechos reservados