9 feb 2024, 19:41

Моя о̀рис! 

  Poesía » De amor, Filosófica
651 3 0
Аз, вперил в теб щастливото око,
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух,
(да чувам пулса на сърцето си.)
За малко втриса ме замръзване,
при мисълта, че търся те с ръце...
А после някак се опомням
и този хаос ме подрежда.
Прииждат чувствата съдбовни
и в мене връща се надеждата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??