21 abr 2010, 20:42

Моя слънчева мечта

1.1K 1 4

 

Моя   радост  и   тъга!

Моя   слънчева  мечта!

Нас съдбата  ни събра

и душите ни се сляха,

и сърцата ни разбраха,

че не можем без любов

във   забързания   ход

на   живота  ни  суров!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Терзиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Петър Станев !
    Коментарът ти е по - вече от прекрасен !
    Успех ти желая !
  • Мила Снежана, заглавията ти са повече от "чаровни бисерчета" (за същинското съдържание не коментирам; такива рими ни даваха като отрицателни примери в курса по теория на литературата)... Но изкуствени... По-скоро намирисват на развалени миди, дето ги ядем в нашата поезия от времето на нашите прабаби насам, като изключим великата и единствена Е. Б. Да знаеш, обаче, сума ти пари ще направиш като авторка на чалга!
  • Благодаря ти Ангел !
    Много се радвам, че ти е харесало краткото ми стихче.
    Приятен ден и успех ти желая !
  • Много влюбено, топло и пълно със споделена радост стихче!
    Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...