21 апр. 2010 г., 20:42

Моя слънчева мечта

1.1K 1 4

 

Моя   радост  и   тъга!

Моя   слънчева  мечта!

Нас съдбата  ни събра

и душите ни се сляха,

и сърцата ни разбраха,

че не можем без любов

във   забързания   ход

на   живота  ни  суров!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Терзиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Петър Станев !
    Коментарът ти е по - вече от прекрасен !
    Успех ти желая !
  • Мила Снежана, заглавията ти са повече от "чаровни бисерчета" (за същинското съдържание не коментирам; такива рими ни даваха като отрицателни примери в курса по теория на литературата)... Но изкуствени... По-скоро намирисват на развалени миди, дето ги ядем в нашата поезия от времето на нашите прабаби насам, като изключим великата и единствена Е. Б. Да знаеш, обаче, сума ти пари ще направиш като авторка на чалга!
  • Благодаря ти Ангел !
    Много се радвам, че ти е харесало краткото ми стихче.
    Приятен ден и успех ти желая !
  • Много влюбено, топло и пълно със споделена радост стихче!
    Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...