21 апр. 2010 г., 20:42

Моя слънчева мечта

1.1K 1 4

 

Моя   радост  и   тъга!

Моя   слънчева  мечта!

Нас съдбата  ни събра

и душите ни се сляха,

и сърцата ни разбраха,

че не можем без любов

във   забързания   ход

на   живота  ни  суров!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Терзиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Петър Станев !
    Коментарът ти е по - вече от прекрасен !
    Успех ти желая !
  • Мила Снежана, заглавията ти са повече от "чаровни бисерчета" (за същинското съдържание не коментирам; такива рими ни даваха като отрицателни примери в курса по теория на литературата)... Но изкуствени... По-скоро намирисват на развалени миди, дето ги ядем в нашата поезия от времето на нашите прабаби насам, като изключим великата и единствена Е. Б. Да знаеш, обаче, сума ти пари ще направиш като авторка на чалга!
  • Благодаря ти Ангел !
    Много се радвам, че ти е харесало краткото ми стихче.
    Приятен ден и успех ти желая !
  • Много влюбено, топло и пълно със споделена радост стихче!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...