23 may 2012, 12:50

Моя земя

  Poesía » Otra
549 0 2

Моя земя

 

Щастлива съм, че на тази земя съм се родила.

Обичам слънцето горещо,

обичам равните поляни,

обичам небето синьо!

 

Обичам хляба сладък на земята,

родил се от златно жито.

Обичам пътищата стари,

където срещам хората, добри чудаци.

 

Родила съм се на тази земя и съм щастлива.

Слънцето ме дари със сила.

Вятърът с мене ходи,

като река бълбукаща и няма.

 

Земята наедряла виждам,

като житна топла пита.

По полята волна тичам,

главата си с венец закичвам.

 

А вечер уморена лягам,

побирам чувства и наслади.

С поглед устремен пак гледам

тази земя, в която съм се аз родила!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • уважавам мнението на редактора,за мен то е от значение.
  • няма да е лошо да има малко повече поетика в думите, иначе са просто думи, не казващи нищо.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...