23 мая 2012 г., 12:50

Моя земя

551 0 2

Моя земя

 

Щастлива съм, че на тази земя съм се родила.

Обичам слънцето горещо,

обичам равните поляни,

обичам небето синьо!

 

Обичам хляба сладък на земята,

родил се от златно жито.

Обичам пътищата стари,

където срещам хората, добри чудаци.

 

Родила съм се на тази земя и съм щастлива.

Слънцето ме дари със сила.

Вятърът с мене ходи,

като река бълбукаща и няма.

 

Земята наедряла виждам,

като житна топла пита.

По полята волна тичам,

главата си с венец закичвам.

 

А вечер уморена лягам,

побирам чувства и наслади.

С поглед устремен пак гледам

тази земя, в която съм се аз родила!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уважавам мнението на редактора,за мен то е от значение.
  • няма да е лошо да има малко повече поетика в думите, иначе са просто думи, не казващи нищо.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...