Моя зимна любов

Сняг, чистота, шумолене:

всичко е бяло и в миг

на съзерцание, на умиление -

аз те видях - преоткрих!

Толкова близка, винаги търсена,

моя любов - идеал,

на усещане, сънища или измислена,

истински чувствена с този воал!

Снежно сияещ, мразовит и макар...

Топлина и увереност

да съм имала винаги:

Моя любов!

Без премереност ще се боря

в студа и безспир

ще те търся навсякъде -

изнурена, обрулена...

от зимния вятър и без ориентир,

водена от инстинкта за необятност,

аз ти се вричам!

Ти си моят кумир!