художника (Веселин Христов)
184 1317
8 oct 2018, 23:41

Моя златна есен 

  Poesía
758 2 4

Моя златна Есен

 

Поредния лист от календара

го откъснах, мой живот.

Вечер правя си гаргара

и целия съм плувнал в пот.

 

Торбички имам под очите,

бръчки, колкото си щеш,

имам косми във ушите,

а в джоба пенсията ми, кеш.

 

И под топлата завивка,

аз за „Сънчо“  съм готов,

след ракиена разтривка,

утре ще съм, като нов.

 

Сутрин по пет`льово време,

бабата ще кипне чая,

на мене вече ми не дреме,

че ще изтърва трамвая.

 

И че шефа ще ме хока,

щото пак съм закъснял,

и как ще бачкам извънредно,

без на обед да съм ял.

 

Ще излезем на разходка

с внука и с лопатки пет,

ще си купя малка водка,

а на него – сладолед.

 

Отронват се край нас листата,

и в мене и навън е есен,

спокойно ми е на душата,

а животът...

Хей живот, ти си чудесен.

 

Авт. Весо 07.10.2018г.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Моя златна есен »

15 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??