Моя златна есен
Моя златна Есен
Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите,
бръчки, колкото си щеш,
имам косми във ушите,
а в джоба пенсията ми, кеш.
И под топлата завивка,
аз за „Сънчо“ съм готов,
след ракиена разтривка,
утре ще съм, като нов.
Сутрин по пет`льово време,
бабата ще кипне чая,
на мене вече ми не дреме,
че ще изтърва трамвая.
И че шефа ще ме хока,
щото пак съм закъснял,
и как ще бачкам извънредно,
без на обед да съм ял.
Ще излезем на разходка
с внука и с лопатки пет,
ще си купя малка водка,
а на него – сладолед.
Отронват се край нас листата,
и в мене и навън е есен,
спокойно ми е на душата,
а животът...
Хей живот, ти си чудесен.
Авт. Весо 07.10.2018г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
