Моя златна есен

8 окт. 2018 г., 23:41

Поэзия

757 2 4

Поредния лист от календара

го откъснах, мой живот.

Вечер правя си гаргара

и целия съм плувнал в пот.

Торбички имам под очите,

бръчки, колкото си щеш,

имам косми във ушите,

а в джоба пенсията ми, кеш.

И под топлата завивка,

аз за „Сънчо“ съм готов,

след ракиена разтривка,

утре ще съм, като нов.

Сутрин по пет`льово време,

бабата ще кипне чая,

на мене вече ми не дреме,

че ще изтърва трамвая.

И че шефа ще ме хока,

щото пак съм закъснял,

и как ще бачкам извънредно,

без на обед да съм ял.

Ще излезем на разходка

с внука и с лопатки пет,

ще си купя малка водка,

а на него – сладолед.

Отронват се край нас листата,

и в мене и навън е есен,

спокойно ми е на душата,

а животът...

Хей живот, ти си чудесен.

Авт. Весо 07.10.2018г.

Произведение участвует в конкурсе:

художника (Веселин Христов)

2018-10-26T17:52:53+03:00

Мноооого си права Люси, благодаря че се отби при мен.
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2018-10-16T21:06:49+03:00

Във всяка възраст - красави неща... стига да ги вижда човек.
художника (Веселин Христов)

2018-10-09T12:47:26+03:00

Благодаря ти Марги.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-09T07:22:37+03:00

Успех, Художнико!