Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено.
Със целувката си мъртвешка,
света от мене бързо да избави,
бързо край на битието ми да сложи
-да изгасне най-сетне моята звезда проклета.
Края да дойде за всички мъки и страдания,
края за демоните, които ме измъчват,
края на всичките ми страстни обаяния,
край на края – заедно с мене и те да измрат.
Само там е свободата!
-при моята възлюбена Смъртта,
при нея аз във вечността ще си остана,
спасен от себе си и от страстта.
Кристиан Дочев
18.09.2014г. София
© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados