5 oct 2014, 20:49  

Моят блян

850 0 0

Моят блян

 

Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,

виждам го, че тайно за нея си мечтае,

кара ме да я обичам – нея душата да желае,

да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено.

 

Със целувката си мъртвешка,

света от мене бързо да избави,

бързо край на битието ми да сложи

-да изгасне най-сетне моята звезда проклета.

 

Края да дойде за всички мъки и страдания,

края за демоните, които ме измъчват,

края на всичките ми страстни обаяния,

край на края – заедно с мене и те да измрат.

 

Само там е свободата!

-при моята възлюбена Смъртта,

при нея аз във вечността ще си остана,

спасен от себе си и от страстта.

 

Кристиан Дочев

18.09.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...