Моят блян

Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,

виждам го, че тайно за нея си мечтае,

кара ме да я обичам – нея душата да желае,

да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено.

Със целувката си мъртвешка,

света от мене бързо да избави,

бързо край на битието ми да сложи

-да изгасне най-сетне моята звезда проклета.

Края да дойде за всички мъки и страдания,

края за демоните, които ме измъчват,

края на всичките ми страстни обаяния,

край на края – заедно с мене и те да измрат.

Само там е свободата!

-при моята възлюбена Смъртта,

при нея аз във вечността ще си остана,

спасен от себе си и от страстта.

Кристиан Дочев

18.09.2014г. София