Oct 5, 2014, 8:49 PM  

Моят блян

848 0 0

Моят блян

 

Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,

виждам го, че тайно за нея си мечтае,

кара ме да я обичам – нея душата да желае,

да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено.

 

Със целувката си мъртвешка,

света от мене бързо да избави,

бързо край на битието ми да сложи

-да изгасне най-сетне моята звезда проклета.

 

Края да дойде за всички мъки и страдания,

края за демоните, които ме измъчват,

края на всичките ми страстни обаяния,

край на края – заедно с мене и те да измрат.

 

Само там е свободата!

-при моята възлюбена Смъртта,

при нея аз във вечността ще си остана,

спасен от себе си и от страстта.

 

Кристиан Дочев

18.09.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...