5.10.2014 г., 20:49  

Моят блян

845 0 0

Моят блян

 

Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,

виждам го, че тайно за нея си мечтае,

кара ме да я обичам – нея душата да желае,

да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено.

 

Със целувката си мъртвешка,

света от мене бързо да избави,

бързо край на битието ми да сложи

-да изгасне най-сетне моята звезда проклета.

 

Края да дойде за всички мъки и страдания,

края за демоните, които ме измъчват,

края на всичките ми страстни обаяния,

край на края – заедно с мене и те да измрат.

 

Само там е свободата!

-при моята възлюбена Смъртта,

при нея аз във вечността ще си остана,

спасен от себе си и от страстта.

 

Кристиан Дочев

18.09.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...