VladimirKostov (Владимир Костов)
254 7
12 sept 2015, 22:13

Моят двойник 

  Poesía » Filosófica
574 0 3

Моят двойник

 

В непознат град отново ли крача тъй сам

под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -

своя двойник ще зърна през рамото, знам -

със усмивка приветлива, малко смутен.

Не говори, от поглед разбира ме той -

идентичен по външност, а всъщност тъй друг -

непознаващ умора, рутина, застой,

млад в душата останал, не скучен съпруг,

незабравил над себе си да се присмей,

с непозната във влака да води лек флирт,

малко време във глупости да пропилей,

всяка вечер заспиващ със себе си в мир.

Моят двойник ще клати глава изумен,

в мен - сухара - отказал да се разпознай,

сетне ще ме потупа по братски, смирен:

“Прототип мой, почивчица малко си дай!”

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • Интересно, като замисъл, стихотворение. Поздравление за автора!

    Мисля, че пръв в българската поезия пише за двойника Асен Разцветников във феноменалната си поема "Двойник":

    http://chitanka.info/text/24623-dvojnik

    Изкушавам се да приведа няколко реда от неговия текст, защото засяга всеки един от нас и е страшно актуален:

    "Не вярвам в човека, не вярвам в доброто, не вярвам в душата,
    не вярвам, че някакъв бог е направил земята.
    Земята — зъл хищник, що стръвно в простора се вие
    и носи гора от бесилки, ножове и змии.
    Аз вярвам във бесните вълци, що вият в горите смразени,
    във стръвните мечки и леките, ловки хиени.
    Аз вярвам във злите лъвици, сред жълтите пясъци скрити,
    аз вярвам във пъстрите тигри със кръв и със огън в очите...
    Светът е засада. Светът: безутешния, пустия.
    Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.
    Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,
    залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,
    ний всичките хора сме мънички живи бутончета,
    а наште сърца — пирометри, и наште душици — балончета.
    Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!...
    Вечер така ми говореше двойникът:
    Аз си живея самичек на кулата,
    що е със гугла от цинк накачулена,
    чужд съм на хората, чужд съм на всичките,
    стигат ми само липите и птичките."
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??