Моят двойник

Поэзия » Философская

734 0 3

Моят двойник

В непознат град отново ли крача тъй сам

под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -

своя двойник ще зърна през рамото, знам -

със усмивка приветлива, малко смутен.

Не говори, от поглед разбира ме той -

идентичен по външност, а всъщност тъй друг -

непознаващ умора, рутина, застой,

млад в душата останал, не скучен съпруг,

незабравил над себе си да се присмей,

с непозната във влака да води лек флирт,

малко време във глупости да пропилей,

всяка вечер заспиващ със себе си в мир.

Моят двойник ще клати глава изумен,

в мен - сухара - отказал да се разпознай,

сетне ще ме потупа по братски, смирен:

“Прототип мой, почивчица малко си дай!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2015-09-13T18:22:35+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Интересно, като замисъл, стихотворение. Поздравление за автора!

Мисля, че пръв в българската поезия пише за двойника Асен Разцветников във феноменалната си поема "Двойник":

http://chitanka.info/text/24623-dvojnik

Изкушавам се да приведа няколко реда от неговия текст, защото засяга всеки един от нас и е страшно актуален:

"Не вярвам в човека, не вярвам в доброто, не вярвам в душата,
не вярвам, че някакъв бог е направил земята.
Земята — зъл хищник, що стръвно в простора се вие
и носи гора от бесилки, ножове и змии.
Аз вярвам във бесните вълци, що вият в горите смразени,
във стръвните мечки и леките, ловки хиени.
Аз вярвам във злите лъвици, сред жълтите пясъци скрити,
аз вярвам във пъстрите тигри със кръв и със огън в очите...
Светът е засада. Светът: безутешния, пустия.
Светът е грамадна, светът е безумна индустрия.
Ний всичките хора, които сме малки, жестоки чудовища,
залегнали в дупки и плюшени, меки леговища,
ний всичките хора сме мънички живи бутончета,
а наште сърца — пирометри, и наште душици — балончета.
Върти, Сатана, своите съскащи змии-трансмисии!...
Вечер така ми говореше двойникът:
Аз си живея самичек на кулата,
що е със гугла от цинк накачулена,
чужд съм на хората, чужд съм на всичките,
стигат ми само липите и птичките."

2015-09-13T12:03:22+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми хареса!

2015-09-13T08:03:49+03:00