25 mar 2009, 13:35

Моят град 

  Poesía
509 0 2

                                    Моят град

 

Дунавът син и златното ширнало се поле,

звездите над древната кула

и тихият глъч в малкия град,

е кътче скъпо в моята душа.

 

Градът, в който родих две прекрасни деца,

градът, в който вярвах и живеех с любовта.

Уютният дом, давал ми сила и топлина

през цялата младост до зрелостта.

 

Тук за мен винаги има мир и тишина

за моята неспокойна душа.

 

Родителите ми скъпи

почиват в мир в неговия край,

в моя град, ненаживяла се до край.

 

С майчина ласка и закрила от баща

мечтаех за непознати и далечни места,

мечтаех за слава,

за щастието като безкрай,

с отворени очи гледаше

моята детска душа.

 

Където и да съм,

винаги ще се връщам при теб,

мой скъп и любим град. 

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много искрено и топло, но за да стане стих му трябва още работа !
  • топъл текст, но не е "поезия"... съжалявам!
Propuestas
: ??:??