25 mar 2009, 13:35

Моят град

  Poesía
788 0 2

                                    Моят град

 

Дунавът син и златното ширнало се поле,

звездите над древната кула

и тихият глъч в малкия град,

е кътче скъпо в моята душа.

 

Градът, в който родих две прекрасни деца,

градът, в който вярвах и живеех с любовта.

Уютният дом, давал ми сила и топлина

през цялата младост до зрелостта.

 

Тук за мен винаги има мир и тишина

за моята неспокойна душа.

 

Родителите ми скъпи

почиват в мир в неговия край,

в моя град, ненаживяла се до край.

 

С майчина ласка и закрила от баща

мечтаех за непознати и далечни места,

мечтаех за слава,

за щастието като безкрай,

с отворени очи гледаше

моята детска душа.

 

Където и да съм,

винаги ще се връщам при теб,

мой скъп и любим град. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много искрено и топло, но за да стане стих му трябва още работа !
  • топъл текст, но не е "поезия"... съжалявам!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...