25 mar 2009, 13:35

Моят град

  Poesía
787 0 2

                                    Моят град

 

Дунавът син и златното ширнало се поле,

звездите над древната кула

и тихият глъч в малкия град,

е кътче скъпо в моята душа.

 

Градът, в който родих две прекрасни деца,

градът, в който вярвах и живеех с любовта.

Уютният дом, давал ми сила и топлина

през цялата младост до зрелостта.

 

Тук за мен винаги има мир и тишина

за моята неспокойна душа.

 

Родителите ми скъпи

почиват в мир в неговия край,

в моя град, ненаживяла се до край.

 

С майчина ласка и закрила от баща

мечтаех за непознати и далечни места,

мечтаех за слава,

за щастието като безкрай,

с отворени очи гледаше

моята детска душа.

 

Където и да съм,

винаги ще се връщам при теб,

мой скъп и любим град. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кети Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много искрено и топло, но за да стане стих му трябва още работа !
  • топъл текст, но не е "поезия"... съжалявам!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....