Моят град
Моят град
Дунавът син и златното ширнало се поле,
звездите над древната кула
и тихият глъч в малкия град,
е кътче скъпо в моята душа.
Градът, в който родих две прекрасни деца,
градът, в който вярвах и живеех с любовта.
Уютният дом, давал ми сила и топлина
през цялата младост до зрелостта.
Тук за мен винаги има мир и тишина
за моята неспокойна душа.
Родителите ми скъпи
почиват в мир в неговия край,
в моя град, ненаживяла се до край.
С майчина ласка и закрила от баща
мечтаех за непознати и далечни места,
мечтаех за слава,
за щастието като безкрай,
с отворени очи гледаше
моята детска душа.
Където и да съм,
винаги ще се връщам при теб,
мой скъп и любим град.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кети Иванова Все права защищены
