Моят град

25.03.2009 г., 13:35 ч.

Поезия

577 0 2

Моят град

Дунавът син и златното ширнало се поле,

звездите над древната кула

и тихият глъч в малкия град,

е кътче скъпо в моята душа.

Градът, в който родих две прекрасни деца,

градът, в който вярвах и живеех с любовта.

Уютният дом, давал ми сила и топлина

през цялата младост до зрелостта.

Тук за мен винаги има мир и тишина

за моята неспокойна душа.

Родителите ми скъпи

почиват в мир в неговия край,

в моя град, ненаживяла се до край.

С майчина ласка и закрила от баща

мечтаех за непознати и далечни места,

мечтаех за слава,

за щастието като безкрай,

с отворени очи гледаше

моята детска душа.

Където и да съм,

винаги ще се връщам при теб,

мой скъп и любим град.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

asizi (Nina Toshich)

2009-03-26T10:29:07+02:00

много искрено и топло, но за да стане стих му трябва още работа !
doreto66 (Дора Павлова)

2009-03-25T15:17:35+02:00

топъл текст, но не е "поезия"... съжалявам!