8 ago 2010, 13:17

Моят град

  Poesía
1.5K 0 1

Дъжд вали, във мен - тъга,
една странна меланхолия.
Капка по капка се рони дъждът,
някъде отдалече се чува гърмът
на предстоящата буря, която ще връхлети
над този град, който сякаш винаги спи.
Винаги е умерено, все спокойно,
може би затова младежта изчезва редовно.
Но градът е красив със свойта зеленина;
надявам се, докато остарея да остане така,
за да мога да се върна отново аз тук,
където дъждовните капки издават най-сладкия звук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...