8.08.2010 г., 13:17

Моят град

1.5K 0 1

Дъжд вали, във мен - тъга,
една странна меланхолия.
Капка по капка се рони дъждът,
някъде отдалече се чува гърмът
на предстоящата буря, която ще връхлети
над този град, който сякаш винаги спи.
Винаги е умерено, все спокойно,
може би затова младежта изчезва редовно.
Но градът е красив със свойта зеленина;
надявам се, докато остарея да остане така,
за да мога да се върна отново аз тук,
където дъждовните капки издават най-сладкия звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...