8.08.2010 г., 13:17

Моят град

1.5K 0 1

Дъжд вали, във мен - тъга,
една странна меланхолия.
Капка по капка се рони дъждът,
някъде отдалече се чува гърмът
на предстоящата буря, която ще връхлети
над този град, който сякаш винаги спи.
Винаги е умерено, все спокойно,
може би затова младежта изчезва редовно.
Но градът е красив със свойта зеленина;
надявам се, докато остарея да остане така,
за да мога да се върна отново аз тук,
където дъждовните капки издават най-сладкия звук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...