Дъжд вали, във мен - тъга,
една странна меланхолия.
Капка по капка се рони дъждът,
някъде отдалече се чува гърмът
на предстоящата буря, която ще връхлети
над този град, който сякаш винаги спи.
Винаги е умерено, все спокойно,
може би затова младежта изчезва редовно.
Но градът е красив със свойта зеленина;
надявам се, докато остарея да остане така,
за да мога да се върна отново аз тук,
където дъждовните капки издават най-сладкия звук.