19 oct 2010, 23:22

Моят капитан

  Poesía » Civil
982 0 9

МОЯТ КАПИТАН

 

Годините летят,

променя се светът глобален,

а Ти живееш в мен,

най-истински,

красив и смел!

От бурите роден,

от млада, луда кръв запален,

мечтател и герой -

Тракийски, вечно жив ОРЕЛ!

Ти дишаш бодро в мен

и даваш ми крила за полет!

За дом и бащино огнище

с обич да горя.

Да търся път към бялата,

жадуваната пролет,

духът ми да е силен,

дела добри да сътворя!

Ти пееш в мен

за родните,

бунтовните Балкани,

за волни ветрове

и безпощадна, люта бран.

За подвизи, победи,

смъртоносни,  живи рани,

за люлки и любови,

и път,

от слънцето огрян!

Ти дишаш в мен,

живееш в мен,

и пееш замечтан -

Тракийски смел Орел -

народен,

вечен ВЕЛИКАН!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за зареждащото с патриотизъм стихотворение, Радко!
  • Стойностно посвещение на един достоен човек!
    Стихът буди патриотични чувства и преклонение.
    Поздрав, Радко!
  • Благодаря ти, Плами! И аз мисля, че за родолюбието трябва да се прави повече и от пишещите братя. Поздрав!
  • Патетичен стих... Твърде липсва на много хора твоят капитан
  • Благодаря ви, че ме посетихте и изразихте отношението си към моята скромна творба - Ники, Ивон, Жарава, Румяна, Мариана, Ангел. Сърдечен поздрав на всички!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...