19 oct 2010, 23:22

Моят капитан

  Poesía » Civil
983 0 9

МОЯТ КАПИТАН

 

Годините летят,

променя се светът глобален,

а Ти живееш в мен,

най-истински,

красив и смел!

От бурите роден,

от млада, луда кръв запален,

мечтател и герой -

Тракийски, вечно жив ОРЕЛ!

Ти дишаш бодро в мен

и даваш ми крила за полет!

За дом и бащино огнище

с обич да горя.

Да търся път към бялата,

жадуваната пролет,

духът ми да е силен,

дела добри да сътворя!

Ти пееш в мен

за родните,

бунтовните Балкани,

за волни ветрове

и безпощадна, люта бран.

За подвизи, победи,

смъртоносни,  живи рани,

за люлки и любови,

и път,

от слънцето огрян!

Ти дишаш в мен,

живееш в мен,

и пееш замечтан -

Тракийски смел Орел -

народен,

вечен ВЕЛИКАН!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за зареждащото с патриотизъм стихотворение, Радко!
  • Стойностно посвещение на един достоен човек!
    Стихът буди патриотични чувства и преклонение.
    Поздрав, Радко!
  • Благодаря ти, Плами! И аз мисля, че за родолюбието трябва да се прави повече и от пишещите братя. Поздрав!
  • Патетичен стих... Твърде липсва на много хора твоят капитан
  • Благодаря ви, че ме посетихте и изразихте отношението си към моята скромна творба - Ники, Ивон, Жарава, Румяна, Мариана, Ангел. Сърдечен поздрав на всички!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...