19.10.2010 г., 23:22

Моят капитан

980 0 9

МОЯТ КАПИТАН

 

Годините летят,

променя се светът глобален,

а Ти живееш в мен,

най-истински,

красив и смел!

От бурите роден,

от млада, луда кръв запален,

мечтател и герой -

Тракийски, вечно жив ОРЕЛ!

Ти дишаш бодро в мен

и даваш ми крила за полет!

За дом и бащино огнище

с обич да горя.

Да търся път към бялата,

жадуваната пролет,

духът ми да е силен,

дела добри да сътворя!

Ти пееш в мен

за родните,

бунтовните Балкани,

за волни ветрове

и безпощадна, люта бран.

За подвизи, победи,

смъртоносни,  живи рани,

за люлки и любови,

и път,

от слънцето огрян!

Ти дишаш в мен,

живееш в мен,

и пееш замечтан -

Тракийски смел Орел -

народен,

вечен ВЕЛИКАН!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за зареждащото с патриотизъм стихотворение, Радко!
  • Стойностно посвещение на един достоен човек!
    Стихът буди патриотични чувства и преклонение.
    Поздрав, Радко!
  • Благодаря ти, Плами! И аз мисля, че за родолюбието трябва да се прави повече и от пишещите братя. Поздрав!
  • Патетичен стих... Твърде липсва на много хора твоят капитан
  • Благодаря ви, че ме посетихте и изразихте отношението си към моята скромна творба - Ники, Ивон, Жарава, Румяна, Мариана, Ангел. Сърдечен поздрав на всички!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...